Категория: Веломаршрути

СКОРО ЩЕ БЪДЕ ОБЯВЕНА ДАТАТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЕТО!

Терен: Планиски път – подходящ само за планински велосипеди.

Степен на трудност: V-та от V ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 45 км ( разстоянието на самата обиколка по черно офф-роуд трасе, подходящо за МТБ – Байк велосипеди.)

Положителна денивелация: Около 1500+ м.

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/8148962

Описание: Люлин планина е невероятна за планинско колоездене и много предпочитана от колоездачи през уикенда. За разлика от Витоша, Люлин представлява структура от динамични пътеки с множество разломни гледки, които спират дъха или колелото заради нужда от поредната снимка. В подножието й се намират малки реки, които задържат вода и почти винаги ще се натъкнете на кал, но за сметка на това билото е предимно сухо. Обиколката започва от Бонсови поляни, със стръмно изкачване директно към най-високия връх Дупевица – 1256 м. След стръмно спускане и пресичане над магистрала Люлин, започва отново изкачване към връх Райлово градище, откъдето следва спускане към с. Люлин и Дивотино през красиви разломи, образували се от земетресения през годините. От Дивотино се тръгва обратно с изкачване, а след това е най-дългото спускане от обиколката до махалите Михайлово и Градоман към Мало Бучино и така обратно през Горнобански манастир. 

Подкрепителни места и чешми: Чешмите не са в изобилие, но са достатъчни, а през лятото е добре да сте с два бидона.
Чешма на БТС на спускането от Дупевица и втора чешма в заслона под връх Райлово градище.  

Особености:  В подножието на планината има много реки, които задържат вода и кални локви, заради коловозите и изровените места от любителите на 4х4, бъдете внимателни при спускане. Билото през лятото е твърде сухо и не очаквайте много сцепление.

История: Велоразходка често кара маршрута Банкя – Дивотино, както и други пътеки. Идеята за обиколка се поражда с цел опознаване на всички кътчета от Люлин планина.
Още снимки в страницата ни във FaceBook: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.585488364949031.1073741869.455735774590958&type=3

Терен: Асфалт – предимно лош. (Подходящ предимно за планински велосипеди – байкове или хибриди)

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 100 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1000 м.

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/3734887

Описание: Витиня е уникално място за Велотуризъм, поради лошия терен-асфалт преминаването на автомобили е рядкост.  Около с. Чурек е най-оръфаното място, а ако сте със шосейка ще го помните дълго. Особено приятни места са язовир Бебреш и изкачването към прохода Арабаконак, където през лятото е хладно, а покрай река Бебреш е пълно с пещери и места за пикник. Проходът Витиня се намира точно над тунела, от където минава магистрала Хемус. Нещо, което няма как да подминем с лека ръка, е разклона, на който загиват Гунди и Котков. Независимо от къде ще минете цялата околия е райско кътче и всеки баир си заслужава да бъде превзет на байк!

Подкрепителни места и чешми: Подкрепителните места не са много по това място, добре е през лятото да се запасите с повече вода. Чешма и магазинче има в с. Чурек и Потоп, чешма има на върха на прохода Витиня.

Особености: Много лош асфалт с дупки, но за сметка на това без никакъв трафик!

История:  През 2012 г. Велоразходка за пръв път организира събитие до пещерата Съева дупка, а малко по-късно през септември същата годината през Витиня преминава и Обиколката на северозападна България. Маршрутът е любим на много хора, въпреки дупките и лошия асфалт се кара много пъти през годината.

Терен: Асфалт – среден клас, към Плана лош.

Степен на трудност: IV-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 70 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1000 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/3672066

Описание: Много приятен маршрут за любители на изкачванията. Маршрутът е подходящ за разхлада през лятото. Пътят от хан Брезите към село Плана е много приятен и почти не минават автомобили. За предпочитане е да се кара с байк или хибриден велосипед. В село Плана може да наблюдавате гледки към Лозенска, Рила, Витоша и Стара планина. Особено атрактивна е сателитната геодезична обсерватория Плана. Местността е пълна с пътеки и коларски пътища, които водят до с. Железница, Ведена и дори може да се спуснете на главния път за Самоков през селата Горни и Долни Окол. 

Подкрепителни места и чешми: Вода има в с. Бистрица, на влизане в с. Железница. След с. Железница преди да завиете за Плана има богат магазин за всякакви храни.

Особености: Бъдете внимателни с трафика. По пътя за Плана често се случва да изкачат диви животни.

История: Мястото е посетено за пръв път през 2012г. 

Терен: Асфалт – среден клас

Степен на трудност: III-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 70 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 500 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/3639049

Описание: Село Безден е една приятна дестинация с чудни коларски пътеки, където може да се движи почти всяко колело. Районът е с преобладаващ карстов релеф, откъдето бликат няколко извора и река Блато. Непосредствено в селото се намира един от любимите язовири на повечето рибари – Бистрица. На брега има приятно кръчме с вкусни рибени гозби. Районът е приятен за велоизлет с пикник, но за разлика от яз. Огняново, къпането е забранено. През зимата районът често е обхванат от мъгли.

Подкрепителни места и чешми: Чешми и капанчета се наблюдават във всички села по маршрута.

Особености: Бъдете внимателни с натоварения трафик по пътя за Петрохан.

История: Маршрутът е осъществен за пръв път през 2012 г. 

 Терен: Асфалт – добър + много лош

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 130 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1250 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/3326311

Описание: Има ли смисъл да се говори, когато става дума за Подбалканското шосе?. Перфектен асфалт и Гълъбец, о, да, Гълъбец! 🙂 Ако до тук сте се настроили за кратки изкачвания и красиви Витински гледки придружени със стъклен асфалт, то след завоя надясно от Мирково нещата леко се променят откъм здравината на вашите пломби. Следва живописен назъбен асфалт с постепенно покачващ се баир, а кариерата в с. Смолско ще ви накара да понастъпите педалите. Спускането към с. Байлово е участие в сериала „Дупка до дупка и в дупката пак дупка“, но пък си заслужава! В Байлово всеки може да ви разкаже история за Дядо Добри, а ако сте гладни не пропускайте крем супата в „No Names„. Спускането към с. Белопопци е скоростно приключение, където отново не липсват ями. Към Елин Пелин такова равно няма никъде та чак до София. 

Подкрепителни места и чешми: Маршрутът е пълен с питейни кладенци, стига да се огледате добре.

Особености: Подходящо е да сте с бойно колело и здрави китки, бъдете особено внимателни след отбивката към Смолско и спускането към Байлово. Резервните гуми е добре да са поне две.

История: