Етикет: Велотуризъм

Терен: Асфалт – среден клас, на места лош.

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 120 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1400 м

GPS карта с профил: Велоизлет – Нови Хан> Габра> Самоков> Пасарел> София – 120 км.

Описание: Маршрутът не е лек, но пък много приятен и си заслужава! Количеството на живописните баири е в повече, затова е нужна повечко храна. Ловно стопанство „Искър“ е строго охранявана зона, където не се допуска свободно преминаване, а источният бряг на язовир Искър е неописуем с множество гледки към Рила и околиите. Плажът след ловното стопанство е идеален за пикник, където не бива да стъпвате без бански. Самоковско шосе е вече познатия натоварен участък изискващ повишено внимание по време на колоездене, но дефилето е предпочитано място от повечето колоездачи в летния сезон.

Подкрепителни места и чешми: Чешми има във всяко село по маршрута, както и магазинчета.

Особености: Внимавайте с индустриалните обекти преди с. Габра, където изскачат отвързани кучета и рискът да ви съборят е голям. Спускането през ловното стопанство е живописно, но крие рискове от изкачащи животни и набъбнали корени под асфалта, бъдете внимателни в този район и ограничете скоростта.

История: Маршрутът се върти веднъж или два пъти годишно. За първи път е осъществен през 2013 г.

Терен: Паваж + каменист коларски път

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 40 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1700 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/3184894

Описание: Черни връх е най-близкият достъпен връх край столицата, но изкачването до него с колело изисква упорито въртене на педалите, добра подготовка, повечко храна и течности. Теренът до х. Алеко е павиран, което не го прави лоша настилка, но фактът, че скоро не е пренареждан, води до сериозни и досадни вибрации. Затова е добре да не сте с шосеен велосипед или пълен твърдак. След изкачването по паветата на 14-тия километър преди обръщалото на автобусите се намира отбивката за Голи връх вдясно, но ако умората е надделяла у вас, е добре да продължите направо още половин километър до х. Алеко където може да отмаряте хапвайки. След разклона, пътеката за Черни връх е традиционната, като следвате серпентините към върха, а не туристическата маркировка.

Подкрепителни места и чешми: Повечето чешми по трасето пресъхват, добре е да си носите повечко вода според сезона.

История: За първи път събитието бе организирано през януари 2014г. съвместно с масовото изкачване на Черни връх. https://www.strava.com/activities/373509208

Терен: Асфалт – среден клас и горски пътеки

Степен на трудност: III-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 50 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 100 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/1358161 ( в посока )  

Описание: Маршрутът е подходящ за планински велосипеди, тъй като в местността „Кътински пирамиди“ се кара по стръмни пътеки, а дори до гледката от снимката е истинско приключение да се стигне с колело. Теренът е равнинен до гр. Нови Искър (18 км), а след това леко стръмен до с. Кътина (5 км). Кътинските пирамиди са на около 1 км от центъра на селото. Представляват природна забележителност, разположена на южните склонове на Стара планина.

Подкрепителни места и чешми: Чешми има и в Нови Искър, и в Кътина.

Особености: Асфалтът е добър. Към Нови Искър често се срещат отворени шахти.

История: Маршрутът е каран веднъж, през 2012 г.

Терен: Асфалт – добър

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 140 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1500 м

GPS карта с профил: https://www.strava.com/routes/1331965

Описание: Маршрутът е подходящ предимно за шосейни велосипеди. По пътя се откриват живописни гледки към Витоша, Плана, Верила, Рила и Люлин планина. Стартира от кръговото на Икеа с 20-километров баир, минавайки през селата Бистрица, Железница, до вилна зона Ярема. Следва дълго спускане през селата Ковачевци, Поповяне, Алино, до Белчински бани, след коeто завиваме надясно по Републикански път II-62. След леко изкачване до с. Клисура (3 км), се спускаме 20 км до Дупница, където обикновено обядваме. Втората половина от маршрута продължава по Републикански път I-1, движейки се успоредно на магистрала Люлин, покрай яз. Дяково, с. Долна Диканя, до Радомир, където завиваме надясно по Е871 за Перник. Теренът е сравнително равен до с. Драгичево, след което изкачваме 4 км баир до Владая и се спускаме към София. 

Подкрепителни места и чешми: Чешми има на центъра на с. Бистрица, в началото на с. Железница ( преди спускането ), още на Ярема ( преди спсускането ), в с. Клисура, Дупница, Радомир.

Особености: Участъкът Перник – София е много натоварен и изисква каране с повишено внимание.

История: Събитието е осъществено за първи път през 2011 г. и се организира минимум веднъж годишно.

Терен: Асфалт – среден клас + на места липсващ с дупки

Степен на трудност: V-та ( СКАЛА )

Разстояние на маршрута: 100 км (в двете посоки)

Положителна денивелация: Около 1000 м

GPS карта с профил: http://www.strava.com/routes/1330182

Описание: Карайки по този маршрут, ще се насладите на красотата на планината Вискяр. Преобладават баирчетата, но усилията си струват заради чудните гледки, които се разкриват. Първото изкачване е от с. Гурмазово до с. Пожарево (около 9 км). Следва спускане през с. Росоман до с. Златуша (около 5 км) и пак баирче нагоре до малко преди село Бабица (около 8 км), което е последното преди Брезник. До града се стига след 6-километрово диво спускане право към ресторантчето, в което ще презаредим силите. Отпочинали потегляме нагоре през с. Арзан до с. Ракита. Следва участък с доста лош асфалт (около 15 км), който започва малко преди с. Ракита. След няколко скакалки стигаме до с. Гургулят, където посещаваме Пантеона, построен в памет на загиналите в битката при Гургулят, Следва спускане през с. Гълъбовци до Сливница. Има опция да се избегне натовареното движение по Е80, като се мине по павиран паралелен път, на места с дупки (6 км), след което се включваме към главния, водещ до София.

Подкрепителни места и чешми:

Особености: Маршрутът е подходящ предимно за планински велосипеди заради участъците с лоша настилка, но въпреки това с повече внимание се минава и от участници с шосейни велосипеди. От София до Божурище, както и от Сливница до София, караме по международен път, който е с целогодишно натоварено движение. Изисква се повишена концентрация. Каската е силно насърчителна, а светлините и светлоотразителната жилетка – задължителни по ЗДвП.

История: